ВИТА БАНИЦА СЪС СИРЕНЕ НА ТИГАН

След като преди време поовладях технологията на наложените баници на тиган, които приготвях с пресни дебели домашни кори, печени на сач, оттогава ме глождеше мисълта за вита баничка на тиган – такава, която аз да си развивам, ядейки с пръсти и да си ги облизвам. С печените кори на сач реших, че няма да е добре, тъй като те са кръгли и масурите няма да са с еднаква дебелина по цялата им дължина. От друга страна се колебаех пред неизвестността какво би се случило с фините кори в тигана върху котлона. Е, днес се реших – какво толкова, най-много да приготвя храна за уличните кучета на стойност няколко лева. Преживяват се… А пък то взе че стана – няма как да се опише!

Необходими продукти:

1 пакет фини точени кори (15 листа)

300 гр. сирене

3 яйца

150 гр. кисело мляко

150 гр. масло

Приготвяне

Започва се с маслото, което се разтапя (примерно в микровълнова фурна) да си седи готово. В купа се натрошава сиренето и към него се добавят яйцата и киселото мляко. Размесват се добре.

Тиганът, който трябва да е с дебело дъно, че да разнася равномерно топлината от котлона, се намазва с разтопено масло.

Корите се разстилат. Най-горната се прегъва наполовина, след което втората под нея се намазва с масло в откритата част.

Следва обръщане на другата половина на най-горната кора, така че да се намаже и другата половина на тази под нея.

Горната кора се отваря, след което и тя се намазва с разтопено масло.

Върху нея се нахвърля около 1/7 от плънката (имах 15 кори, а за всеки масур се използват две) по дължина, като тя трябва да заеме около 2/3 от височината (горната 1/3 е да „запечата“ масура, че да не избива плънка от него).

Навива се на масур, който след това се навива около себе си в средата на тигана.

Процедурата се повтаря с 3-тата и 4-тата кора и така докато свършат (от 15-тата кора направих един по-тънък масур с по-малко плънка). Когато масурите се навиват в тигана, се внимава краищата им да се разминават поне на няколко сантиметра.

След като се навие цялата баница, тя се намазва отгоре с останалото разтопено масло.

Тиганът се слага на СТУДЕН котлон, който трябва да се настрои на средна степен (в моя случай 5-а от общо 9), след което се похлупва. Аз успях да уцеля точния момент за обръщането от раз на основата на аромата, пък и понатрупания опит, който се падна на 25-тата минута, но съветвам като начало да се проверява на всеки 10-на минути. Самото обръщане в тигана става с помощта на технологията на чинията – чиния с диаметър по-голям от тигана (трябва да е по-голям, че ако се накапете с разтопено масло боли зверски, а след това мехурите оставят белези), тиганът, заедно с чинията се обръща, така че баницата да падне върху него, след което баницата се „подхлъзва“ от неопечената страна обратно в тигана. Печенето от другата страна преди време установих, че отнема около 1/3 от времето за първата страна, така че проверих баницата на 8-та минута и тя се оказа идеално изпечена.

Еми няма какво повече да обяснявам – снимките, макар и правени само с телефон и необработени, говорят достатъчно. Мога само да кажа, че и вкусът и ароматът не отстъпват на визията. А цялата подготовка, заедно с печенето, отнеха под 45 минути… J

Да ви е сладко!